Симеон Сакскобургготски за първи път коментира Путин и какво трябва да направи България
Източник
Н.В.цар Симеон II даде просторно изявление за полския всекидневник „ Жечпосполита “, пише
В диалога си с основния редактор господин Богуслав Хработа Царят дава отговор на редица въпроси, свързани със спомените му от детските години в България, живота на Царското семейство в Александрия и Мадрид, завръщането в Родината и интервала, в който е министър-председател. Пълният текст на изявлението може да се види на следния линк на сайта „ Монитор “ в превод от полски език на г-н Красимир Крумов.
В последната част от изявлението си Негово Величество дава отговор на някои настоящи въпроси, свързани с актуалната интернационална конюнктура:
- Какво е бъдещето на Балканския район? Чуваме за нови проблеми. Говори се за следващи търкания в Босна и Херцеговина, а различен път за въоръжаване, подхванато от Сърбия. Можем ли да чакаме нови проблеми в района през идващите години?
-През 21 век имаме други терзания. Някога страните свободно можеше да си разиграват съседски спорове. Сега сме в положение дейно да го предотвратим. Дори Сърбия в последна сметка има проекти за присъединение към Европейски Съюз. Те не биха рискували да пропуснат този късмет. Но би трябвало да попитате сърбите.
-Връщайки се към геополитическите въпроси. Самият аз в миналото бях последовател на присъединението на Турция към Европейски Съюз, само че президентът Реджеп Ердоган ме изведе от това разбиране. Той се дистанцира от наследството на Ататюрк. Той насочва светската Турция към ислямизма. Как го преценявате? Възможна ли е симбиоза на исляма и демократичните стандарти?
-Допреди няколко години турското общество беше доста светско. Още през 80-те години хората поеха някои от западните полезности. Това е въпрос на еднаквост. Медиите се пробват да раздухат този проблем – мюсюлманите там, християните тук. Тези религии живеят дружно от епохи. Религията е персонална и не би трябвало да се употребява като оръжие. Ако религията е част от идентичността, към нея би трябвало да се подхожда извънредно внимателно, вместо да се опълчват изповядващите другите религии.
-Но Ердоган е този, който се опълчва. Смятате ли, че е допустимо Турция да се върне на пътя на демократичните и демократични полезности?
-Аз не съм оракул. Но Турция е страна с огромна история, има доста опитни дипломати. Ердоган е единствено един човек. По същия метод Русия е “путинизирана ”. Един човек не съставлява цялата страна. Президентът, макар че му поисквам положителното, няма да живее постоянно, а огромната и заможната страна ще живее. Представете си каква политическа и икономическа мощ би бил съюз сред Европейски Съюз и Русия – не срещу, а като противотежест на Китай, да вземем за пример. Това е напредничавото мислене. А не такова, когато се опрости, че щом не харесваме Путин, автоматизирано би трябвало да ненавиждаме Русия.
-Често се приказва за околните връзки сред българи и руснаци: другарство, избавление, православие. Дали фактът, че България е в Европейски Съюз, а Русия е страна, ръководена властническо от Путин, непрестанно заплашва Европейски Съюз с въоръжен спор, ще окаже въздействие върху тези връзки?
-Ние сме прекомерно дребни, с цел да изменим нещо. Бих споделил това: би трябвало да се поучим от минали неточности и да знаем кое е в наш интерес. Трябва да се научим да четем карти. Тази рецензия и раздразнителност идват от Запада. Като се има поради историята на съветското общество, по какъв начин можем да чакаме то да бъде ръководено по изцяло либерален метод? В чисто географски смисъл това е страна, толкоз голяма, че ръководството й е огромно предизвикателство. Ако се сложим на тяхно място, обикновено е режимът да е малко по-авторитарен.
-Да, само че авторитаризмът във вътрешната политика и експанзията към съседите са две разнообразни неща.
-Слава Богу, имаме институции като Организация на обединените нации, НАТО. Имаме и здрав разсъдък да не се замесваме в сходни конфликти. Опитваме се да решаваме проблемите, а не да се сблъскваме с тях.
-Но страните постоянно би трябвало да избират сред отбрана на полезностите на Европейския съюз и проруска политика. Това алтернатива ли е за вас?
-Ценностите – християнски, либерално-демократични – са нещо, което отстоявате, или най-малко аз не отстъпвам. Но приемането на враждебно отношение единствено, с цел да се потвърди нещо на някого е антипродуктивно, да не приказваме за откровена експанзия. За всеки проблем има решение. И би трябвало да го търсим.
-Присъединяването към Европейски Съюз през 2004 година е част от моята история, във вашия случай – 2007 година Като поляци ние бяхме водачи на демокрацията. Днес виждаме някои проблеми с демокрацията: в Полша, Унгария, също и в Румъния. Мислите ли, че това са краткотрайни проблеми или по-скоро по-сериозна обстановка, която визира всички някогашни комунистически страни?
-Не бих откроил някогашните комунистически страни, тъй като такива проблеми има на всички места по света, даже на Запад. Мисля, че стигаме до това посредством метода проба и неточност. Въпросът е да се промени и усъвършенства системата. Отново – дано помислим къде биха били в този момент европейските страни, в случай че нямаше Европейски Съюз? Националните желания от осемнадесети или деветнадесети век не биха били признати през 20 век. Ето за какво считам, че решението на Обединеното кралство да напусне общността беше колосална неточност. Британската общественост на нациите е изчезнала, единствено Съединени американски щати и Канада се броят. Следователно в този смисъл всички ние би трябвало да се грижим повече за наличието в общността и единството на Европейския съюз. И даже да виждаме някои от неговите отклонения, и да не се усещаме изцяло щастливи в него, още повече би трябвало умерено да оценим какви вероятности ни дава Съюза, с цел да се надигнем пред фантазиите си и – в случай че мога по този начин да се изразя – да се успокоим малко.
-Това е добра записка за Ярослав Качински в Полша, който вкарва в нашата политика спор сред европейските и националните полезности – ще му предам.
-Националните полезности са похвални, само че в общността човек би трябвало да се придържа към общоприложими правила. Може би живеем във време, когато имаме прекомерно високи упования и бързо ни настига разочарованието. Но няма опция за Съюза и обединена Европа. Може би след 10 години хората ще намерят моята позиция за идиотска, само че доколкото познавам историята и съм прочел доста исторически книги, може да се видят доста сходни трендове. Ако един детайл е спънка за присъединяване в общността, не може да става дума за развиването на страната.
-„ Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия “ – това изречение се приписва на татко ви.
-Никой не го е виждал написано, само че всички споделят, че е било по този начин! Има смисъл.
-Как разбирате това изречение в днешния подтекст? Какво значи това за хората от Съюза и изключително за Централна Европа?
-Аз бих споделил: „ Винаги с Европейския съюз, в никакъв случай против Русия. ” Има две неща, които не можем да променим: историята и местоположението си на картата. Трябва да преглеждаме участието в общността като развой на консолидация и взаимно подсилване, а не като нещо, което нарушава нашата народност или полезности. Когато бях министър-председател, хората споделяха, че в този момент е моментът, когато съм на власт и мога да изградя Велика България. Питах “Какво в действителност значи това? ”. “Върнете си териториите, които в миналото са принадлежали на татко ви. ” Но аз отговарях по същия метод – през днешния ден Велика България е стопански мощна България. Историческите граници на страната нямат значение. Нашите съседи също биха могли да желаят връщането на Велика Сърбия или Велика Югославия и тогава териториите на нашите империи биха се припокривали (смях). Икономиката и общоприетите демократични процеси съставляват същинската мощ на страната. “
Н.В.цар Симеон II даде просторно изявление за полския всекидневник „ Жечпосполита “, пише
В диалога си с основния редактор господин Богуслав Хработа Царят дава отговор на редица въпроси, свързани със спомените му от детските години в България, живота на Царското семейство в Александрия и Мадрид, завръщането в Родината и интервала, в който е министър-председател. Пълният текст на изявлението може да се види на следния линк на сайта „ Монитор “ в превод от полски език на г-н Красимир Крумов.
В последната част от изявлението си Негово Величество дава отговор на някои настоящи въпроси, свързани с актуалната интернационална конюнктура:
- Какво е бъдещето на Балканския район? Чуваме за нови проблеми. Говори се за следващи търкания в Босна и Херцеговина, а различен път за въоръжаване, подхванато от Сърбия. Можем ли да чакаме нови проблеми в района през идващите години?
-През 21 век имаме други терзания. Някога страните свободно можеше да си разиграват съседски спорове. Сега сме в положение дейно да го предотвратим. Дори Сърбия в последна сметка има проекти за присъединение към Европейски Съюз. Те не биха рискували да пропуснат този късмет. Но би трябвало да попитате сърбите.
-Връщайки се към геополитическите въпроси. Самият аз в миналото бях последовател на присъединението на Турция към Европейски Съюз, само че президентът Реджеп Ердоган ме изведе от това разбиране. Той се дистанцира от наследството на Ататюрк. Той насочва светската Турция към ислямизма. Как го преценявате? Възможна ли е симбиоза на исляма и демократичните стандарти?
-Допреди няколко години турското общество беше доста светско. Още през 80-те години хората поеха някои от западните полезности. Това е въпрос на еднаквост. Медиите се пробват да раздухат този проблем – мюсюлманите там, християните тук. Тези религии живеят дружно от епохи. Религията е персонална и не би трябвало да се употребява като оръжие. Ако религията е част от идентичността, към нея би трябвало да се подхожда извънредно внимателно, вместо да се опълчват изповядващите другите религии.
-Но Ердоган е този, който се опълчва. Смятате ли, че е допустимо Турция да се върне на пътя на демократичните и демократични полезности?
-Аз не съм оракул. Но Турция е страна с огромна история, има доста опитни дипломати. Ердоган е единствено един човек. По същия метод Русия е “путинизирана ”. Един човек не съставлява цялата страна. Президентът, макар че му поисквам положителното, няма да живее постоянно, а огромната и заможната страна ще живее. Представете си каква политическа и икономическа мощ би бил съюз сред Европейски Съюз и Русия – не срещу, а като противотежест на Китай, да вземем за пример. Това е напредничавото мислене. А не такова, когато се опрости, че щом не харесваме Путин, автоматизирано би трябвало да ненавиждаме Русия.
-Често се приказва за околните връзки сред българи и руснаци: другарство, избавление, православие. Дали фактът, че България е в Европейски Съюз, а Русия е страна, ръководена властническо от Путин, непрестанно заплашва Европейски Съюз с въоръжен спор, ще окаже въздействие върху тези връзки?
-Ние сме прекомерно дребни, с цел да изменим нещо. Бих споделил това: би трябвало да се поучим от минали неточности и да знаем кое е в наш интерес. Трябва да се научим да четем карти. Тази рецензия и раздразнителност идват от Запада. Като се има поради историята на съветското общество, по какъв начин можем да чакаме то да бъде ръководено по изцяло либерален метод? В чисто географски смисъл това е страна, толкоз голяма, че ръководството й е огромно предизвикателство. Ако се сложим на тяхно място, обикновено е режимът да е малко по-авторитарен.
-Да, само че авторитаризмът във вътрешната политика и експанзията към съседите са две разнообразни неща.
-Слава Богу, имаме институции като Организация на обединените нации, НАТО. Имаме и здрав разсъдък да не се замесваме в сходни конфликти. Опитваме се да решаваме проблемите, а не да се сблъскваме с тях.
-Но страните постоянно би трябвало да избират сред отбрана на полезностите на Европейския съюз и проруска политика. Това алтернатива ли е за вас?
-Ценностите – християнски, либерално-демократични – са нещо, което отстоявате, или най-малко аз не отстъпвам. Но приемането на враждебно отношение единствено, с цел да се потвърди нещо на някого е антипродуктивно, да не приказваме за откровена експанзия. За всеки проблем има решение. И би трябвало да го търсим.
-Присъединяването към Европейски Съюз през 2004 година е част от моята история, във вашия случай – 2007 година Като поляци ние бяхме водачи на демокрацията. Днес виждаме някои проблеми с демокрацията: в Полша, Унгария, също и в Румъния. Мислите ли, че това са краткотрайни проблеми или по-скоро по-сериозна обстановка, която визира всички някогашни комунистически страни?
-Не бих откроил някогашните комунистически страни, тъй като такива проблеми има на всички места по света, даже на Запад. Мисля, че стигаме до това посредством метода проба и неточност. Въпросът е да се промени и усъвършенства системата. Отново – дано помислим къде биха били в този момент европейските страни, в случай че нямаше Европейски Съюз? Националните желания от осемнадесети или деветнадесети век не биха били признати през 20 век. Ето за какво считам, че решението на Обединеното кралство да напусне общността беше колосална неточност. Британската общественост на нациите е изчезнала, единствено Съединени американски щати и Канада се броят. Следователно в този смисъл всички ние би трябвало да се грижим повече за наличието в общността и единството на Европейския съюз. И даже да виждаме някои от неговите отклонения, и да не се усещаме изцяло щастливи в него, още повече би трябвало умерено да оценим какви вероятности ни дава Съюза, с цел да се надигнем пред фантазиите си и – в случай че мога по този начин да се изразя – да се успокоим малко.
-Това е добра записка за Ярослав Качински в Полша, който вкарва в нашата политика спор сред европейските и националните полезности – ще му предам.
-Националните полезности са похвални, само че в общността човек би трябвало да се придържа към общоприложими правила. Може би живеем във време, когато имаме прекомерно високи упования и бързо ни настига разочарованието. Но няма опция за Съюза и обединена Европа. Може би след 10 години хората ще намерят моята позиция за идиотска, само че доколкото познавам историята и съм прочел доста исторически книги, може да се видят доста сходни трендове. Ако един детайл е спънка за присъединяване в общността, не може да става дума за развиването на страната.
-„ Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия “ – това изречение се приписва на татко ви.
-Никой не го е виждал написано, само че всички споделят, че е било по този начин! Има смисъл.
-Как разбирате това изречение в днешния подтекст? Какво значи това за хората от Съюза и изключително за Централна Европа?
-Аз бих споделил: „ Винаги с Европейския съюз, в никакъв случай против Русия. ” Има две неща, които не можем да променим: историята и местоположението си на картата. Трябва да преглеждаме участието в общността като развой на консолидация и взаимно подсилване, а не като нещо, което нарушава нашата народност или полезности. Когато бях министър-председател, хората споделяха, че в този момент е моментът, когато съм на власт и мога да изградя Велика България. Питах “Какво в действителност значи това? ”. “Върнете си териториите, които в миналото са принадлежали на татко ви. ” Но аз отговарях по същия метод – през днешния ден Велика България е стопански мощна България. Историческите граници на страната нямат значение. Нашите съседи също биха могли да желаят връщането на Велика Сърбия или Велика Югославия и тогава териториите на нашите империи биха се припокривали (смях). Икономиката и общоприетите демократични процеси съставляват същинската мощ на страната. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ